10 mar 2017, 8:24  

В олука вятърът на флейта свири 

  Poesía » Otra
772 2 11
Един огромен черен котарак
задиря упорито бяла котка.
Тя мръдне ли, и той повлича крак,
пленен от грациозната походка.
Дистанцията спазва – метър, два! -
и спре ли тя – и той застива!
Подушва със наведена глава...
Фасон на прелъстител му отива!
Красавицата спира тук и там,
кокетно себе си почиства.
Глава назад обръща – той е там,
очите светят. Колко му се иска!... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??