Някога една ръка написа

„Народе...“ със сърдечна мъка.

Знаеше, че свободата е орисана

на човешкия живот с разлъка.

Родил се бе измежду нас

без душа на роб и мижитурка.

Не къташе пари за черен час,

по делата съдеше и българи и турци.

Сееше семена за свобода,

но пожъна своето бесило

и навеки ни остана в паметта

като запалено с кръв кандило.

Докога страхливо ще се крием

и страним от светли умове?

Защо у нас слугата не убием

в името на бъдещите векове?