Някога една ръка написа
„Народе...“ със сърдечна мъка.
Знаеше, че свободата е орисана
на човешкия живот с разлъка.
Родил се бе измежду нас
без душа на роб и мижитурка.
Не къташе пари за черен час,
по делата съдеше и българи и турци.
Сееше семена за свобода,
но пожъна своето бесило
и навеки ни остана в паметта
като запалено с кръв кандило.
Докога страхливо ще се крием
и страним от светли умове?
Защо у нас слугата не убием
в името на бъдещите векове?
© Вили Тодоров Всички права запазени