Jul 31, 2010, 1:22 AM

В памет на човека 

  Poetry » Other
1462 0 3

Звезда ли там изгрява в тъмното небе?

Самодива ли запява в близката гора?

Прогизнал странник ли оплаква своята съдба?

 

Това са все въпроси, отговор не щем...

Ответа  ний ще търсим  на нашия  текущ проблем!

Светът е злобен, мрачен...

Човекът - ценностно осакатен...

 

Къде отидоха онез герои?

Къде се скриха милосърдните човеци?

Всичко веч ли се превърна  в  изпразнени от смисъл речи?

 

Това са все въпроси, отговора  търсим...

А той очите ни избожда... с този гнусен сребърен прашец!

 

Хора ний зовем се...

Не хора сме, а зверове!

 

© Магда All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотно е, Магда! Крие много истини в себе си това, което си написала. Това е истината, представена през погледа на талант... Харесах, 6!
  • Разбирам те идеално. Исках да публикувам още един стих, но не мога защото има там нещо. Затова първо ще го дам на теб.

    Малко висш пилотаж
    Свят от бълбукаща гнилост!
    Тук на почит са само мръсниците!
    Кръвожадно убиват без милост,
    после търсят си ред сред светиците!

    И мислиш ли, че на някой му пука
    за теб и за твойта съдба?!
    Ти за всички си част от боклука,
    щом си беден и грозен сега!

  • Дано намери покой душата му...но се съмнявам...6 от мен.
Random works
: ??:??