В памет на Гриша Трифонов
Днес птиците не пеят по улуците,
а улицата се оказа къса.
Сълзи прокапват даже от капчуците
и лятото отиде си навъсено.
Как дълго ще се питаме какво е,
а отговорът жално ще наднича.
Едно сърце остана зад завоя
и черна дреха зимата облича.
От думите, които ни остави,
хвърчило ще направим, да танцува.
Но с мъката не можем да се справим.
Усмивката ти често ще сънуваме.
Ще питаме животът ни какво е?
Един сезон, а после в небесата.
Звездите ще потънат във прибоя,
а спомени ще укротят вълната.
Китарата ти вече е космична,
небето ще звучи от твойте песни.
Тук, на земята, много те обичаме.
Раздялата ли? Никак не е лесна.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поклон пред обичания Бард!
Достойно посвещение, Вальо! -
Поклон! Имах честта да го познавам! Такива поети оставят следи...Той беше много голям!
-
Поклон! Светла му памет!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и знаем, че си в истинският кръговрат,
тъгата ни превърна се във заздравяла рана,
а ти живей си във божественият свят...
Поклон!!!