valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
24.11.2015 г., 22:06 ч.

В памет на Гриша Трифонов 

  Поезия
462 0 4

Днес птиците не пеят по улуците,
а улицата се оказа къса.
Сълзи прокапват даже от капчуците
и лятото отиде си навъсено.


Как дълго ще се питаме какво е,
а отговорът жално ще наднича.
Едно сърце остана зад завоя
и черна дреха зимата облича.


От думите, които ни остави,
хвърчило ще направим, да танцува.
Но с мъката не можем да се справим.
Усмивката ти често ще сънуваме.


Ще питаме животът ни какво е?
Един сезон, а после в небесата.
Звездите ще потънат във прибоя,
а спомени ще укротят вълната.


Китарата ти вече е космична,
небето ще звучи от твойте песни.
Тук, на земята, много те обичаме.
Раздялата ли? Никак не е лесна.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Но споменът за теб във нас остана,
    и знаем, че си в истинският кръговрат,
    тъгата ни превърна се във заздравяла рана,
    а ти живей си във божественият свят...

    Поклон!!!
  • Поклон пред обичания Бард!
    Достойно посвещение, Вальо!
  • Поклон! Имах честта да го познавам! Такива поети оставят следи...Той беше много голям!
  • Поклон! Светла му памет!
Предложения
: ??:??