Брадясал е животът ни. Клошар.
Забравил е какво е чиста риза.
Бездомен. Ням. И без огнище с жар,
до църквата стои, но рядко влиза.
Личи си отдалече – потъмнял.
Приел на ориста си цветовете.
Не е безцветен, но не е и бял.
Привел е поглед. Гледа към нозете.
И странно как поляните с цветя
нахлуват във съня му до боклука?
Защо се вглежда още за дъга,
когато дъжд се стича... ...