14 ene 2010, 22:05

В паузите на пулса... 

  Poesía
556 1 11
Брадясал е животът ни. Клошар.
Забравил е какво е чиста риза.
Бездомен. Ням. И без огнище с жар,
до църквата стои, но рядко влиза.
Личи си отдалече – потъмнял.
Приел на ориста си цветовете.
Не е безцветен, но не е и бял.
Привел е поглед. Гледа към нозете.
И странно как поляните с цветя
нахлуват във съня му до боклука?
Защо се вглежда още за дъга,
когато дъжд се стича... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??