Aug 11, 2009, 1:44 PM

В пазвата на съдбата 

  Poetry
1272 0 19

Нима дойде, за да си тръгнеш!

Нима горя, за да тлееш!

Защо съдбата не прегърнеш

и в пазвата ù не поспиш?

 

Че кръговратът на живота

поднася блюдо и с тъга,

а непокорната природа

препъва босите крака.

 

Нима дойде, за да избягаш!

Нима пося, за да плевиш!

Нима животът ще пробягаш

с човек, на който не държиш?

 

От лутане ще стане късно,

а всеки миг е ценен дар,

сърце ранено е невръстно

и търси своя господар.

 

Намери ли го, му е вярно

до сетния житейски час,

усеща тайнството коварно

и чува дивия му глас.

 

Нима до днес не си усетил,

че се обича по веднъж

и пламък огнен де е светил,

не го гаси пороен дъжд!

 

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??