Ще се издигна бавно в небесата,
там не ще догони ме тъгата.
Ще отпия и от виното червено,
за да стопли сърцето ми студено.
Студено е, да,
но не защото нямам душа.
Не защото няма ги чувствата там,
а защото в лед окова ме без срам.
Замръзнало бе всичко в мен,
от болка плачеше светът сломен.
И кървави следи капеха по тялото,
и горчиви, парещи сълзи, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up