Jun 14, 2006, 11:35 AM
В полунощ
Ти ли гримира
душата ми
в цвят на тъга,
ти ли снощи повика
реките в очите ми…
Знам,
ти си изгонил
съня ми
и с демони черни
пируваш
в мойто сърце.
Само ти нараняваш
детето в мен,
а после невинно питаш:
“Защо ме лъжеш,
че не си плакала?”
Днес в полунощ
ще скъсам паяжината,
в която оплете
мислите ми,
ще изхвърля възела,
в който си вплел
душата ми…
Дали ще усетиш,
че вече не търся
очите ти?
Кой първи
ще ти каже,
че развалих
магията…
душата ми
в цвят на тъга,
ти ли снощи повика
реките в очите ми…
Знам,
ти си изгонил
съня ми
и с демони черни
пируваш
в мойто сърце.
Само ти нараняваш
детето в мен,
а после невинно питаш:
“Защо ме лъжеш,
че не си плакала?”
Днес в полунощ
ще скъсам паяжината,
в която оплете
мислите ми,
ще изхвърля възела,
в който си вплел
душата ми…
Дали ще усетиш,
че вече не търся
очите ти?
Кой първи
ще ти каже,
че развалих
магията…
© Радост Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздрав,великолепно е!
-
Много е силно...чудесно е!6 от мен,мила!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
