Ти ли гримира душата ми в цвят на тъга, ти ли снощи повика реките в очите ми… Знам, ти си изгонил съня ми и с демони черни пируваш в мойто сърце. Само ти нараняваш детето в мен, а после невинно питаш: “Защо ме лъжеш, че не си плакала?” Днес в полунощ ще скъсам паяжината, в която оплете мислите ми, ще изхвърля възела, в който си вплел душата ми… Дали ще усетиш, че вече не търся очите ти? Кой първи ще ти каже, че развалих магията…
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.