В приказния свят

През девет планини в десета,

през петдесет морета и реки,

в света на приказното царство

ще бъдем само аз и ти.

Ще се разхождаме по плажа

в ефирно светло облекло,

аз приказка ще ти разкажа

за чудното ми потекло.

Джуджета малки ще ни служат

и ще ни носят сладолед,

телата ни загар ще хванат,

ще пием с теб напитки с лед.

Когато вечер бледосиня

обгърне острова красив,

луната – звездната богиня,

ще свети с поглед мълчалив.

Сърцето ми ще бъде твое,

ако обичаш всичко в мен,

тогава знам, че ще забравиш

кога е нощ, кога е ден.

Ако отхвърлиш любовта ми,

ще страдам много, много аз,

ще те изгоня от съня ми

далеч във този нощен час.

От мъка няма да се разболея,

обичала съм и преди.

За тебе бързо ще забравя,

дори душата да боли.

Ще бъда приказна царица

сама сред приказни мечти,

ще бъда чудна хубавица,

макар и да ми липсваш ти.

          Мария Мустакерска