Мечтите си затворих в морска раковина.
В нея сгушиха се като малко раче.
Подава се око със очертания най-фини.
След него друго, после нежен крайник.
Отвън в очакване е тъмното и необятно синьо,
а мечтите са на крачка да се гмурнат в него.
Пролазва щипка и... почти в морето!
Ала... внезапен шум! Мечтите се прибират.
След миг подава се отново онова око, което
уплашено прибра се в своя взет назаем дом.
И пак оглежда се, а после другото - и ето,
почти е цялото навън. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up