В раковината

Мечтите си затворих в морска раковина.

В нея сгушиха се като малко раче.

Подава се око със очертания най-фини.

След него друго, после нежен крайник.

Отвън в очакване е тъмното и необятно синьо,

а мечтите са на крачка да се гмурнат в него.

Пролазва щипка и... почти в морето!

Ала... внезапен шум! Мечтите се прибират.

След миг подава се отново онова око, което

уплашено прибра се в своя взет назаем дом.

И пак оглежда се, а после другото - и ето,

почти е цялото навън.

Така мечтите ми ту вън, ту вътре се оглеждат,

но малко смелост все не им достига да останат вън.

А времето минава и, както изглежда,

уютният им дом ще отеснее скоро.

А на раковината май ù остана само мъничко надежда,

че и други бездомни мечти нуждаят се от дом.