Aug 20, 2014, 9:27 PM
В разгара на лятото бъди моето Слънце
Шепа силно слънце не вреди
на загара ми душевен.
Почерня от кухи, мрачни дни
всяка прилика със мене.
Тен безупречен доби гръдта
и което е във нея.
Пиша с бели капки по дъжда,
а пък думите сивеят.
Няма име палещият сърп
на любовната магия.
Причудливи форми вият гръб
под угасваща стихия.
Късам златни сплетени конци
от небесното светило.
Дай ми снопче сребърни лъчи
та да блесна в бяло, Мило!
© Таня Донова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Удоволствието е мое!
-
Блестиш в бяло със сребърни лъчи, Таня!
Хареса ми! -
Прекрасен, много женствен стих!
-
Ха! Е, те това си го бива!!!
-
То бялото е цветът на Булките!Но тенът на гърдите също ми хареса...И то не в лошия смисъл!Много нежно и топло стихотворение...Накараме да мечтая!!!Поздрави!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
докосващо сърцето поетично бисерче,
посветено на вълшебната магия на любовта!
Поздрави и от мен!