В разгара на лятото бъди моето Слънце

20 ago 2014, 21:27

Poesía » Otra

706 0 6

Шепа силно слънце не вреди
на загара ми душевен.
Почерня от кухи, мрачни дни
всяка прилика със мене.

Тен безупречен доби гръдта
и което е във нея.
Пиша с бели капки по дъжда,
а пък думите сивеят.

Няма име палещият сърп
на любовната магия.
Причудливи форми вият гръб
под угасваща стихия.

Късам златни сплетени конци
от небесното светило.
Дай ми снопче сребърни лъчи
та да блесна в бяло, Мило!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Rimoza (Кръстина Тодорова)

2014-08-31T20:57:01+03:00

С голямо поетично майсторство сътворено,
докосващо сърцето поетично бисерче,
посветено на вълшебната магия на любовта!
Поздрави и от мен!
toxin (Таня Донова)

2014-08-24T17:15:15+03:00

Удоволствието е мое!
monilia (Симеон Пенчев)

2014-08-21T17:10:35+03:00

Блестиш в бяло със сребърни лъчи, Таня!
Хареса ми!
Katriona (Кети Рашева)

2014-08-21T12:15:47+03:00

Прекрасен, много женствен стих!
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2014-08-21T00:51:13+03:00

Ха! Е, те това си го бива!!!
aap (Ангел)

2014-08-20T21:55:12+03:00

То бялото е цветът на Булките!Но тенът на гърдите също ми хареса...И то не в лошия смисъл!Много нежно и топло стихотворение...Накараме да мечтая!!!Поздрави!!!