Нагоре, нагоре – към сиво небе.
Това ли е, Господи, пътят?
В краката ми куче огромно снове,
изплита гирлянди от стъпки.
В очите ме гледа, край мен се върти,
в калта очертава в кръг знаци.
Отваря небето дъждовни врати
и хълмът започва да плаче.
Самотен е вече безброй векове,
под него реката сивее.
Тук вятърът само прибира криле,
присяда, а после пак вее. ...