МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4087
28 окт. 2018 г., 08:40

В руините на Вишеград 

  Поэзия
357 4 9

Нагоре, нагоре – към сиво небе.

Това ли е, Господи, пътят?

В краката ми куче огромно снове,

изплита гирлянди от стъпки.

 

В очите ме гледа, край мен се върти,

в калта очертава в кръг знаци.

Отваря небето дъждовни врати

и хълмът започва да плаче.

 

Самотен е вече безброй векове,

под него реката сивее.

Тук вятърът само прибира криле,

присяда, а после пак вее.

 

Тук лъха на тиха, спокойна печал,

на кротка и сумрачна прелест

сред камъни бели, под плесен и кал

и страсти вселенски изтлели.

 

Претръпнал е хълмът от битки, беди,

от бури и жарещо слънце.

Днес само печално с поглед следи

ятата в небето бездънно.

 

Но кучето трепва, усетило зов,

нагоре ме дърпа – побързай!

И стъпки накъсват пейзажа суров,

отдавна нечувани стъпки.

 

А хълмът се мръщи, невярващ и строг –

покоя безпаметен кой нарушава?

И камъни срива от стръмния слог,

но стихва пак в сънна забрава.

 

Небето чертае от пламък стрели

и гневно разпуква цвят огнено-черен.

Към хълма момиче нагоре върви

и куче го следва – страж страшен и верен.

 

11-14.04.2003

© Мария Димитрова Все права защищены

Вишеград е село край Кърджали, където има останки от средновековна крепост.

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стойчо, Ели, благодаря.
  • "Отваря небето дъждовни врати
    и хълмът започва да плаче."

    Много харесах изказа ти, Мария!
    Моите поздрави!
  • Да,има от опиянението на Вазовото преклонение пред нашите природни красоти, но заслугата си е изцяло твоя, Мария!
  • Благодаря, Георги. С тоя огнено-черен цвят накрая има малко вампирски привкус, който не знам да има някъде у Вазов, но съм поласкана от сравнението. Харесвам стихотворенията на Вазов, в които описва природата. Бих искала да имам поне част от таланта му.
  • Природата и човека през очите на последовател на Вазов - мащабност, величие, душевност...
  • Благодаря, Гавраил. Коментарът ти, преди вечеря, е окуражаващ. Усмивка.
  • Мистичния привкус придава една особена очарователност на стиха ти.
  • Благодаря, Лиа. Написах го по време на курса по екскурзоводство, когато ходихме до Вишеград. Една от колежките дойде с куче санбернар. Не бях виждала дотогава и бях много впечатлена. Благодаря и за "Любими"-те.
  • Много хубаво стихотворение! Наистина може да замисли човек. Например на мен много ми хареса, не само защото е написано, както винаги в стихотворна форма, но и за изпълненото с някаква магичност историческото описание. Благодаря ти, Мария! Тази ти творба, някак накара фантазията ми да ражда картини и нови истории..., макар и назад във времето.
Предложения
: ??:??