В самия крайчец на площад „Славейков”
В самия крайчец на площад „Славейков”,
приседнал на една самотна пейка
току до шумната трамвайна спирка,
поет продава свойта стихосбирка.
На ъгъла на градската гълчава
поетът своя схлупен свят продава,
заменя го за купа топла супа,
но няма кой тъгата му да купи.
Тъгата чужда никой не поглежда,
понеже всеки своя си отглежда.
Човекът няма място на площада.
Поетът няма право на пощада.
Полека тръгва в сивкавото пладне
и смесва се със гълъбите гладни
в следобеда... безлик и безразличен,
самият той на гълъб заприличал.
© Владимир Виденов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления, Влад. Хубаво е, че има птици като теб!
-
Поздравявам всички и благодаря за хубавите думи!!! Радвам се, че сме заедно!!!
-
За поетите...Като за мъртвите
или добро или нищо...
В този свят прагматичен,прегърбен
няма място за нежност и лирика.
Няма място и време за тези
дето в други вселени витаят.
Извънземни са. И безполезни.
Но без тях е еднакво и празно...
Възхитена съм, Влади.Аплодисменти! -
Не да я продава, да я подарява, все тая...
Много е хубаво! -
!
Хубав стих! -
Браво! Е което тук мога само да кажа!
за словореда, но така ми дойде ! -
Хубаво е!
-
!!!
-
Хубав текст.
-
!
-
Адмирации за този стих!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
а стихът ти е великолепен...