В самотните ъгли на времето...

Feb 13, 2016, 7:26 PM

Poetry » Other

498 0 3

Изморих се от думи,

толкова думи!....

Все един и същи...

болезнени... високопарни...

Изгубват се в пукнатините на душата ми,

и дълго ме пробождат... докрай!...

В сънищата,

в дните,

в изпохапаните ми от нервност нокти...

в абсолютния безкрай на ума!

Чаша червено вино

на масата...

навярно, приготвена за мен...

Отпивам само една глътка

от кръвта на Любовта...

Ранена от огън,

ранена от ръцете ти,

ранена от моите устни,

ранена от нощта на очите ти,

ранена от безмилостни бягства,

в самотните ъгли на времето.

Заспивам...
във мислите ти...
завинаги...

aвтор: Моника Валерѝ
дата: 12.01.2016 г.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Luna13 (Моника Стойчева)

2016-02-18T15:54:57+02:00

Благодаря ви!
Довереница (Дочка Василева)

2016-02-14T08:48:36+02:00

"ранена от безмилостни бягства,

в самотните ъгли на времето."

Харесах!
vega666 (Младен Мисана)

2016-02-13T19:32:48+02:00

Хубаво и завладяващо пишеш, Моника! Поздрав!