Oct 27, 2011, 1:26 PM

В шестък 

  Poetry » Other
643 0 22

В шестък

 

не ме заплашвай

знам че ще умра

нали в това е всъщност

тържеството на живота

в добро и зло

какво къде кога с кого

въпросът винаги е

как

в сърцето си те нося

 

бръмчи си там

и не пречи

хапни си

още малко

любопитен смисъл

дължа ли ти

дължиш ли ми

не ме оплитай

в странната си мисъл

 

отдавна

в халваджийския

тефтер те пиша

кафе да имаш

хлябът да е без пипер

и да въздиша

над снега коминът

 

не знаех

че обичаш

мармалад във шестък

гарниран с яростни нападки

преровил си

потайностите на света

и всички дами

казваш

днес сме патки

 

я дай да видя

колко гняв

в страхливия ти монолог

се крие

о, имаш сякаш

още мъничко кураж

спокойно

аз ще го изпия

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??