27.10.2011 г., 13:26 ч.

В шестък 

  Поезия » Друга
644 0 22

В шестък

 

не ме заплашвай

знам че ще умра

нали в това е всъщност

тържеството на живота

в добро и зло

какво къде кога с кого

въпросът винаги е

как

в сърцето си те нося

 

бръмчи си там

и не пречи

хапни си

още малко

любопитен смисъл

дължа ли ти

дължиш ли ми

не ме оплитай

в странната си мисъл

 

отдавна

в халваджийския

тефтер те пиша

кафе да имаш

хлябът да е без пипер

и да въздиша

над снега коминът

 

не знаех

че обичаш

мармалад във шестък

гарниран с яростни нападки

преровил си

потайностите на света

и всички дами

казваш

днес сме патки

 

я дай да видя

колко гняв

в страхливия ти монолог

се крие

о, имаш сякаш

още мъничко кураж

спокойно

аз ще го изпия

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??