Jul 26, 2014, 9:19 PM

В сянката на един спомен 

  Poetry » Phylosophy
463 0 0

Лутам в мислите си самотен

и губя миналото си безутешно,

животът няма да е страхотен,

ако грешките коригирам грешно.

 

Остана ми този един спомен,

който ще живее в отсянка,

аз няма да го виждам до мен –

той ще се крие в моята сянка.

 

Лъчът ме изтрива заедно с мрака,

изчезвам в тайния свят огромен

и докато съдбата с пръсти щрака –

ще бъда сянката на един спомен.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??