В сянката на един спомен

26 jul 2014, 21:19

Poesía » Filosófica

446 0 0

Лутам в мислите си самотен

и губя миналото си безутешно,

животът няма да е страхотен,

ако грешките коригирам грешно.

Остана ми този един спомен,

който ще живее в отсянка,

аз няма да го виждам до мен –

той ще се крие в моята сянка.

Лъчът ме изтрива заедно с мрака,

изчезвам в тайния свят огромен

и докато съдбата с пръсти щрака –

ще бъда сянката на един спомен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.