Какво, по дяволите, става?
Потъвам в чуждата забрава.
Ще шепна тихо свойта мъка,
ще страдам с болката си тъпа.
***
Спи спокойно в сънища заровени,
от мисли и желания поробени!
Не чуваш ти дъжда проливен.
Да остана вече съм безсилен.
Капки тихо падат по земята
и откриват мисълта позната -
дали ще спре дъждът пороен? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up