Какво, по дяволите, става?
Потъвам в чуждата забрава.
Ще шепна тихо свойта мъка,
ще страдам с болката си тъпа.
***
Спи спокойно в сънища заровени,
от мисли и желания поробени!
Не чуваш ти дъжда проливен.
Да остана вече съм безсилен.
Капки тихо падат по земята
и откриват мисълта позната -
дали ще спре дъждът пороен?
Дали ще бъда сам спокоен?
***
Нощта нашепва в тишината
истина зловеща, непозната.
Прелитат звуци разгневени
в сърцата ни сломени.
В сън потъвам непробуден,
от хорските сърца пропъден.
Стоиш самотен и безмълвен
и вярваш, че си още буден...
© Живко Все права защищены