Натежават уморените клепачи
сломени от дълбока самота,
притихват лекичко във тишината,
отнасяйки душата ми в съня.
И ето пак сънувам тебе
като нежен ангел идваш ти към мен,
а аз забравям свойто бреме
и обгръщам си във твоя плен.
Макар да знам, че всичко е сън,
остави ме за миг да помечтая,
аз зная, че без теб животът навън
е една жестока горчива измама.