Площад зимливо се загръща
с последна шепичка листа.
Луната в звездната си къща
и тази нощ не заблестя.
Сам сред крайречните върби,
безмълвно вятърът скърби.
Поет побъркан в парка скита,
бездомни сънища лови.
Цигарата му – в длан прикрита,
светулка в калните треви.
Навярно стихове гори,
за да го топлят до зори. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up