10 дек. 2024 г., 23:41
Площад зимливо се загръща
с последна шепичка листа.
Луната в звездната си къща
и тази нощ не заблестя.
Сам сред крайречните върби,
безмълвно вятърът скърби.
Поет побъркан в парка скита,
бездомни сънища лови.
Цигарата му – в длан прикрита,
светулка в калните треви.
Навярно стихове гори,
за да го топлят до зори. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация