Любовта ми, макар и несподелена,

макар да бъда наранена,

макар да роня сълзи,

в сърцето ми си само ти.

Нека страдам, нека боли,

щом ти до мен не си.

Нека нямам и ден покой,

нека сълзите прераснат в порой.

Не ме е страх от тъгата,

тя ми е до болка позната.

Не ме е страх от страданието,

водещо след себе си разочарованието.

Ще те обичам все така,

преди, сега и след смъртта.

Ще те обичам винаги, помни,

в сърцето ми си само ти.