Любовта ми, макар и несподелена,
макар да бъда наранена,
макар да роня сълзи,
в сърцето ми си само ти.
Нека страдам, нека боли,
щом ти до мен не си.
Нека нямам и ден покой,
нека сълзите прераснат в порой.
Не ме е страх от тъгата,
тя ми е до болка позната.
Не ме е страх от страданието,
водещо след себе си разочарованието.
Ще те обичам все така,
преди, сега и след смъртта.
Ще те обичам винаги, помни,
в сърцето ми си само ти.
© Габриела Христова Todos los derechos reservados