Jan 7, 2007, 11:58 PM

В тебе – жената, съзрях добротата 

  Poetry
698 0 3
Сърцата ни бдяха, защото видяха,
дори сред роднини, онези пустини,
които растяха, а също твърдяха,
че наште години са райски градини.
По пътя нелесен запяхме си песен
и бурята дива, със сянката сива
живота отнесен, направи чудесен,
а ти си грижлива и толкоз игрива,
че бързо разбрах, когато съзрях,
че туй огледало любов ни е дало,
а ние – сред тях, с теб запламтях
в дело, създало – душите отдало. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Random works
: ??:??