7.01.2007 г., 23:58 ч.

В тебе – жената, съзрях добротата 

  Поезия
696 0 3
Сърцата ни бдяха, защото видяха,
дори сред роднини, онези пустини,
които растяха, а също твърдяха,
че наште години са райски градини.
По пътя нелесен запяхме си песен
и бурята дива, със сянката сива
живота отнесен, направи чудесен,
а ти си грижлива и толкоз игрива,
че бързо разбрах, когато съзрях,
че туй огледало любов ни е дало,
а ние – сред тях, с теб запламтях
в дело, създало – душите отдало. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Предложения
: ??:??