В тишината
В тишината ми мислите бясно препускат,
(отекват копита на диви коне)
истина някаква търсят наслука,
със мъничко логика скрита поне.
Свита във себе си – ей тъй – утробно,
изстисквам последните капки сълзи.
Сетивата от болка са вече безплодни,
самотата единствена тихо пълзи.
В прегръдка заключени, свидните спомени
образи връщат най-мили във мен:
топла усмивка, хлапашки разрошени ...