27 jun 2009, 18:00

В тишината 

  Poesía » De amor
1173 0 26
В тишината
В тишината ми мислите бясно препускат,
(отекват копита на диви коне)
истина някаква търсят наслука,
със мъничко логика скрита поне.
Свита във себе си – ей тъй – утробно,
изстисквам последните капки сълзи.
Сетивата от болка са вече безплодни,
самотата единствена тихо пълзи.
В прегръдка заключени, свидните спомени
образи връщат най-мили във мен:
топла усмивка, хлапашки разрошени ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Чальовска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??