Аз нямам тишината на душата ти -
във мен се вплитат само урагани...
Спокоен си, море си посред лято,
утихнало, от вятъра забравено.
Аз нямам смелостта ти във очите -
във моите е само зов на птица,
останала след бурята бездомна,
окрадена във полета орлица.
Аз имам само топлите си устни,
с които те улавям и рисувам
и смела ставам и се сбъдвам
във тишината ти завинаги...