Разпенени са дните ми, обич –
тихи стъпки, изтрити от тебе.
Слънчев залез, безмълвно изпросен
от посърнали облаци слепи.
Разболява ме твоята нежност...
Ти ме имаш...
Повикай ме с поглед.
Укроти я – душата безбрежна.
Подари ѝ живота отново...
Прегърни ме с водите си топли.
Разпилей ме на дъното свое.
Пий от устните жаркия спомен. ...