Любов ли търсим,

или пък секс?

Или пък тръпката позната,

благодарение на която

омекват ни краката?

Знаем ли изобщо

що е то любов?

Търсим, искаме я,

но не знаем,

че от нея боли,

че от нея си гладен,

а е и сляпа дори!

Кара те да мечтаеш,

ала мечти - празни,

и това много дразни.

Трябва да ù траеш,

да не ù противоречиш,

с нея на шега да не играеш...

а да ù вярваш

и да я познаеш.

Сърди се, когато пренебрегваш,

а когато търсиш я - тя бяга...

Иска вечно да я следваш

и все изплъзва се, и все бяга.

Надяваш ù се да се спъне,

да усетиш мъничко надежда...

но сърцето ти тогава ще затъне

и главата ще започне да подвежда.

Искаш нея - любовта,

но тя преценява,

не идва, когато я чакаш,

и не тръгва, когато поискаш.

Ах, че упорита...

А може би е нежна,

ако се възпита...?

Ала болката е неизбежна.

Любовта е силна,

споделена e и не е,

изпепеляваща е

и искрена.

Кара те да летиш

и бързо да падаш...

за какво ли не да се молиш

и много да страдаш.

Накрая пепел те оставя,

сладка болка съзнанието сковава...

Безсилен си да я обичаш,

но усмихваш се и продължаваш.

Любов ли търсим,

чакаме ли я,

или ние бягаме от нея...?

До когато сърчицето е от ляво,

дотогава то ще се надява.

Да! Боли и то ужасно.

Да! Не със всичко сме наясно,

но няма болка по-сладка

и няма чувство по-прекрасно -

да се научиш да даваш любов

и да не очакваш нищо в замяна!