Любов ли търсим,
или пък секс?
Или пък тръпката позната,
благодарение на която
омекват ни краката?
Знаем ли изобщо
що е то любов?
Търсим, искаме я,
но не знаем,
че от нея боли,
че от нея си гладен,
а е и сляпа дори!
Кара те да мечтаеш,
ала мечти - празни,
и това много дразни.
Трябва да ù траеш,
да не ù противоречиш,
с нея на шега да не играеш...
а да ù вярваш
и да я познаеш.
Сърди се, когато пренебрегваш,
а когато търсиш я - тя бяга...
Иска вечно да я следваш
и все изплъзва се, и все бяга.
Надяваш ù се да се спъне,
да усетиш мъничко надежда...
но сърцето ти тогава ще затъне
и главата ще започне да подвежда.
Искаш нея - любовта,
но тя преценява,
не идва, когато я чакаш,
и не тръгва, когато поискаш.
Ах, че упорита...
А може би е нежна,
ако се възпита...?
Ала болката е неизбежна.
Любовта е силна,
споделена e и не е,
изпепеляваща е
и искрена.
Кара те да летиш
и бързо да падаш...
за какво ли не да се молиш
и много да страдаш.
Накрая пепел те оставя,
сладка болка съзнанието сковава...
Безсилен си да я обичаш,
но усмихваш се и продължаваш.
Любов ли търсим,
чакаме ли я,
или ние бягаме от нея...?
До когато сърчицето е от ляво,
дотогава то ще се надява.
Да! Боли и то ужасно.
Да! Не със всичко сме наясно,
но няма болка по-сладка
и няма чувство по-прекрасно -
да се научиш да даваш любов
и да не очакваш нищо в замяна!
© Боряна Дамянова Todos los derechos reservados