В утробата на юлска безсловесност
Не си отивай, Обич, още не...
Въздишката ти - счупено пиано,
за тих акорд клавишите зове,
а те са онемели, бездиханни...
В болезнен писък с рибешки усти
опитват да запеят наш'та песен,
създадена на четири очи
в утробата на юлска безсловесност.
Как блъскаше по вените кръвта,
орисница на болните ни длани...
По устните полепваше грехът
в дихания, от косъм разстояние...
Докато дишам, знам, че ще крещя
"Обичам те!", като на малоумен,
и нощ след нощ, звезда подир звезда
с гирлянди ще изписвам тези думи.
Една душа сме, Обич, аз и ти,
омесена със камъчета болка,
а камъкът на място си тежи,
една посока следва - към дълбокото.
© Гергана Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Постоях и аз, тук...
Заслужаваше си!!! -
Хубаво пишеш, ще чета още!
-
Поздравления и от мен!!!
-
пак ще го кажа...
истинска си и неповторима..
благословена с талант и обич в душата..
прегръщам те, с обич. -
Дълбоко влизаш, навътре.
-
Честит празник, скъпа!
Пази си душата! -
Поздрави от едно юлско раче, Рия...Честит празник!
-
САМО ЖЕНА МОЖЕ ДА ГО НАПИШЕ ТАКА! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
-
Хубаво е !
-
Великолепие, както винаги! Обичам поезията ти, Рия, но ти си знаеш Прегръщам те силно и ти желая само най-хубави случвания!
-
Много е хубав стиха ти, Рия!
"Една душа сме, Обич, аз и ти,
омесена със камъчета болка," ! -
Много,много ми хареса!!!
-
Хубаво!Честит празник!
-
От "Трнссексуално" не си същата... май...
Поздрави Рия! -
Много е хубаво,хареса ми.Честит празник и от мен!
-
...!
Честит 8-ми март, Гергана!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"...създадена на четири очи
в утробата на юлска безсловесност."
. . . . . . . . . . . . . . . . .
И последните два куплета... И не само.