ria (Гергана Иванова)
284 3180
8.03.2012 г., 9:32 ч.

В утробата на юлска безсловесност 

  Поезия » Любовна
1353 2 17

Не си отивай, Обич, още не...

Въздишката ти - счупено пиано,

за тих акорд клавишите зове,

а те са онемели, бездиханни...

 

В болезнен писък с рибешки усти

опитват да запеят наш'та песен,

създадена на четири очи

в утробата на юлска безсловесност.

 

Как блъскаше по вените кръвта,

орисница на болните ни длани...

По устните полепваше грехът

в дихания, от косъм разстояние...

 

Докато дишам, знам, че ще крещя

"Обичам те!", като на малоумен,

и нощ след нощ, звезда подир звезда

с гирлянди ще изписвам тези думи.

 

Една душа сме, Обич, аз и ти,

омесена със камъчета болка,

а камъкът на място си тежи,

една посока следва - към дълбокото.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??