* * *
В загубения ден на щастието мое
да се сбогувам с есента не мога.
А трябва.
Оставам ти небето, което беше твое
през всички тези мигове на изнемога,
във които ти отплуваше към чужди брегове,
оставяйки ме да те чакам като пристан
на нашето... единствено море,
родено от страстта ни чиста.
В загубен ден лодка трудно се намира,
загубени слова не се изричат. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up