В зениците ми слънцето наднича
и се разпукват жълти минзухари.
Животът, в същността си тъй първичен,
избухва като екот на фанфари.
И старостта отстъпва колебливо
пред силата на неговия порив.
Уж крехък е, но има корен жилав,
а тя опитва с дъх да го отрови.
Да, някой ден и нея ще посрещна
и заедно ще гледаме небето.
Но засега не мисля че е спешно
да ми превива ниско раменете. ...