Вадя, вадя от тази душа...
И опитвам да се раздавам.
Да изграждам, а не да руша.
Да надвия и гордост, и слава...
Вадя, вадя... и сякаш бездънна
е душата, която, спасена
от тревожните нощи безсънни,
е към другите днес устремена...
Вадя, вадя и с шепи раздавам
всичко, всичко, което съм скривал...
От душата ми малко остава!
Ала знам, че ще бъде щастлива... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up