Вадя, вадя от тази душа...
И опитвам да се раздавам.
Да изграждам, а не да руша.
Да надвия и гордост, и слава...
Вадя, вадя... и сякаш бездънна
е душата, която, спасена
от тревожните нощи безсънни,
е към другите днес устремена...
Вадя, вадя и с шепи раздавам
всичко, всичко, което съм скривал...
От душата ми малко остава!
Ала знам, че ще бъде щастлива... ...