Навън вали,
а в мислите ми пак си ти!
Голяма буря се задава,
но образът ти пред мен остава!
Капки стичат се по прозореца гладък,
а аз си мисля колко си сладък!
Дори сред гръмотевици ужасни
изплуват миговете ни прекрасни!
Но ето песен прозвуча
и бурята изведнъж замря!
Навън вали,
а сред тихите капки нашата песен звучи!
Дъждът тревата роси,
тъй както галиш ме ти!
Цветята пълнят се с водица,
а в мен проблясна мъничка сълзица!
Студено стана изведнъж
и отново падна проливен дъжд!
Помислих си: "къде ли си сега?
Няма те да сгрееш моята душа"!
Навън вали,
а сред дъжда някой тихичко върви!
Да, ти идваше при мен,
гордо, с усмивка озарен!
И щом появи се ти,
навън престана да вали!
Щом нежно ме прегърна,
небето слънцето обгърна!
Под тези слънчеви лъчи,
една дъга се появи!
Тя двама ни събра
и свърза ни с любовта!
© Мариета Байкушева All rights reserved.
една дъга се появи!
Тя двама ни събра
и свърза ни с любовта!
Много нежно и страшно красиво незнам какво повече да кажа!