28 нояб. 2007 г., 16:55

Вали 

  Поэзия
634 0 2

Навън вали,

а в мислите ми пак си ти!

Голяма буря се задава,

но образът ти пред мен остава!

 

 

Капки стичат се по прозореца гладък,

а аз си мисля колко си сладък!

Дори сред гръмотевици ужасни

изплуват миговете ни прекрасни!

 

 

Но ето песен прозвуча

и бурята изведнъж замря!

Навън вали,

а сред тихите капки нашата песен звучи!

 

 

Дъждът тревата роси,

тъй както галиш ме ти!

Цветята пълнят се с водица,

а в мен проблясна мъничка сълзица!

 

 

Студено стана изведнъж

и отново падна проливен дъжд!

Помислих си: "къде ли си сега?

Няма те да сгрееш моята душа"!

 

 

Навън вали,

а сред дъжда някой тихичко върви!

Да, ти идваше при мен,

гордо, с усмивка озарен!

 

 

И щом появи се ти,

навън престана да вали!

Щом нежно ме прегърна,

небето слънцето обгърна!

 

 

Под тези слънчеви лъчи,

една дъга се появи!

Тя двама ни събра

и свърза ни с любовта!

 

 

© Мариета Байкушева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Под тези слънчеви лъчи,
    една дъга се появи!
    Тя двама ни събра
    и свърза ни с любовта!

    Много нежно и страшно красиво незнам какво повече да кажа!
  • Дъжд...любов ...лъчи...
    Прекрасно е. Стопли ме.
    С много обич, Мариета.
Предложения
: ??:??