Топло слънце се прибира уморено
в бездънна морска синева,
тихо си отива, оскърбено
от идваща на власт луна.
Брегът, уви, самотно стене,
жадувайки за хорски смях.
Бели зайчета се гонят денем,
а нощта спокойствие всява в тях.
Въздухът, пропит с благоухания,
и гората с лик на морска мечта,
са свидетели на толкоз признания,
на младите, влюбени сърца. ...