5 abr 2012, 23:24

Варна 

  Poesía » Del paisaje
1256 0 3
Топло слънце се прибира уморено
в бездънна морска синева,
тихо си отива, оскърбено
от идваща на власт луна.
Брегът, уви, самотно стене,
жадувайки за хорски смях.
Бели зайчета се гонят денем,
а нощта спокойствие всява в тях.
Въздухът, пропит с благоухания,
и гората с лик на морска мечта,
са свидетели на толкоз признания,
на младите, влюбени сърца. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Боцева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??